ГОСПОДАРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОСПОДА̀РИН, мн. господа̀ри, м. Остар., сега простонар. Господар. — Продай нивата, че ме проводи на учение .. — Ти имаш ли ум? Че какъв си ми ти мене, да не си ми господарин, че ме караш да си продам хранителката? А. Каралийчев, В, 27. Първи път тя [бабичката] вижда един господарин да остави рахата си в София и да дойде в Ребровската кръчма да спи на дъските. Ив. Вазов, Съч. XII, 80. Иван е живял у дяда Либена цели двайсет и четири години, но само веднаж е имал причина да бъде недоволен от своя господарин. Л. Каравелов, Съч. II, 41-42. Тая зима аз мисля да се оженя и да захвана и друга търговия, а ти ще останеш господарин в кръчмата. П. Хитов, МП, 63-64. Тия робови стрижат вълната, продават кожите и месото,.., и стараят са да удовлетворяват сичките потребности на своя господарин, който им дава хляб и сирене. Знан., 1875, бр. 12, 180. Робиня тръгна, отиде, / че си на Цена думаше: / Цене ле, господарино, / търговчие пита за конак, / има ли конак за него. Нар. пес., СбНУ XXVII, 210.