ГОСПОДАРИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОСПОДА̀РИЦА ж. Остар. и диал. Господарка. Двете по-големи [сестри] бяха много на голямо, защото бяха богати; те държеха себе си за господарици. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 42. Вий не ставате господарица на ума, ако не привлечете сърцето. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 4. — Господарице, невясто, / готвила ли си вечеря, / заклала ли си паюна, / наляла ли си стомните, / постлала ли си да легна? Нар. пес., СбНУ XLVI, 272.