ГОСПОДАРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОСПОДА̀РКА ж. 1. Жена, която срещу определено възнаграждение наема хора да работят при нея. — Ох, госпожа Петрова, сегашните слугини станаха по-важни от господарките си. В. Нешков, Н, 278. Цени се слугиня у една вдовица.. Господарката ѝ беше доволна от нея. М. Грубешлиева, ПП, 101. Тука не можеш да ги разбереш коя е слугиня, коя е господарка, все лъскави, все чисто облечени. Ал. Константинов, БГ, 54.

2. Притежателка на имоти и под.; стопанка. Казвам ѝ да речем, че ти си господарката, че чифликът е твой, какво ще направиш? Й. Йовков, АМГ, 110-111. А вратата на къщата се блъскала от вятъра и питала: — Кой ще ме отвори за новата господарка? Д. Габе, Н, 11.

3. Жена, която има право да властвува над някого или някъде. А тая къща беше вече нейна къща, сега тук тя беше господарката. Тук ще живее до края на живота си, тук ще роди детето си. Д. Талев, И, 413. Тя се радваше, че си е вече сама господарка у дома си, че нема кой да ѝ заповядва и кой да ѝ се кара. Т. Влайков, Съч. II, 101. Мъжът се обляга на вратата, стои и гледа [умрялата] .. Тук го беше родила тя,.. Заедно дигнаха те тая постройка и тогава тя беше тук господарката. К. Константинов, СЧЗ, 103-104. Пред него [Филип] тя, нявгашната властна господарка на този дом, стоеше свита и изплашена, да не би да сгреши с нещо и той да я упрекне. В. Геновска, СГ, 20. Положението на жената в Спарта и общо у доряните било доволно почетно; тя била господарка в къщи. Н. Михайловски, РВН (превод), 82.

4. Остар. Жена владетел или съпруга на владетел. Царицата дълго се молѝ сред дълбоката тишина.. — Не е за завиждане тоя живот, благочестива господарко. Ив. Вазов, Съч. XIII, 102.