ГОСПОДАРСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОСПОДА̀РСТВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. 1. Който се е отнася до господар или владетел; господарски, господарев (в 1 знач.). Властността, която тя срещна у Александър, се проявяваше единствено спрямо жените.. Нямаше ли майката вина за това? Не беше ли виновна нейната господарствена натура да тръгне синът ѝ по този път. Л. Дилов, ПБД, 43. Той изправил гордото си чело и като привикнал да заповяда на хората, изгледал всички с господарствено око. Ст. Ботьов, К (превод), 174. България бе слаба тогава,.., а Александър,.., не обладаваше полководческия гений с широкия государствен размах на съседа си и зетя си Душана. Ив. Вазов, Съч. XIII, 113. Българските патриоте простреле своята приятелска ръка на Светослава,.. Но Светослав, като нямал господарствена проницателност, останал равнодушен. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 15-16.

2. Който се отнася до владение, държава; господарев (във 2 знач.). В ръцете му, България,.., бързо се преобърна на една доста добре уредена област, снабдена с необходимия господарствен механизъм. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 115. Веднъж другари го [Гоце Делчев] бяха упрекнали в голяма хуманност — и той беше отговорил: "Аз не мразя османците като народ; аз воювам против османската тирания като господар‑

ствена система." П. К. Яворов, Съч. II, 173. И тъй, този обществен или господарствен ред е нищо друго, според мнението на Русо, освен несправедливост и неравенство. Ч, 1871, бр. 8, 233.