ГОСПОДАРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОСПОДА̀РСТВО, мн. ‑а, ср. Остар. 1. Състояние, положение, власт на господар; господаруване. — Ония там пък искат да станат богати .. Може и аз да се наредя, но право да ти кажа, не им ща богатството, нито господарството! К. Петканов, В, 170. Истина е, че корабникът не веднъж бе казвал, особено когато се напиеше, че не разбира в какво се състои всеблагостта на бога, щом е измислил болярите и цялата йерархия на господарствата. Д. Добревски, БИ, 12. Беше след Съединението .. Турците, които дотогава все се надяваха да си върнат властта и агаларството, разбраха, че тяхното господарство тук се е свършило вече и започнаха да продават имоти и къщи, за да се изселят. Г. Каравелов, Избр. съч. VI, 119.

2. Държава, царство, владение. Не е болест, че всичко тръгнало да работи и иска по-сладък залък .. Ще иска, което му липсва, което не му стига. Поиска църква, сетне поиска училище, ще поиска и свое господарство. Д. Талев, ПК, 153. Със свършването на народните преселения в VII-то столетие свърши са также и раздробяването на туй голямо Славянско племе на отделни поколения, и малко по малко зеха да са образуват от тях и големи и малки господарства. Пч, 1871, кн. 4, 58. Господарствата в Мала Азия са вълнуваха тихомълком. Мурад тръгна срущу размирените области. С. Бобчев, СОИ, 55. И готов да избухне всеки миг [Йоанициус] говореше тихо,.. — В цялата тази игра около Рашка и Загреб, Търговище и Търнов се изгражда утрешният ден на католическите господарства. Д. Добревски, БИ, 160.