ГОСПОДЍНЧО

ГОСПОДЍНЧО, мн. ‑вци, м. Пренебр. Назоваване на мъж, обикн. в обръщение. Бащата нервно възразяваше, че не може да говори с общи приказки. Първо Македон да се вразуми сам. Как иначе баща му ще се унижава и ще издейства необходимото, а господинчото ще вземе и с лека ръка да откаже изпросеното. Ама ще си затвори очите. Да се оправя сам в живота като всички. И. Велчев, КЕЛ I, 56. — А ти, господинчо! — прекъсна го Венев. — Ти немаш ли тайфа? Събрал си около себе си неколцина дърдорковци.. Партия правиш. Д. Талев, ГЧ, 157. Че аз какво ти се меся! — Искаш да се месиш, господинчо, ама аз няма да ти позволя, няма! Г. Караславов, С, 155. — Ти си проподнал човек и по-скоро се махай от селото ни.. Аз съм българин, господинчо, и няма да оставя чужди крак да стъпи в нашата земя! К. Петканов, МЗК, 236. Кметът изгледа момъка през дебелите стъкла на очилата си и без да го покани да седне, направо го захока: — Това ли ти е работа на тебе, господинчо, да адвокатствуваш на ония вагабонти. А. Гуляшки, Л, 470.

Списък на думите по буква