ГОСПОДОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀СПОДОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. 1. Който е на господ, бог или е свързан с господ, бог; господен. Кой където намери нещо, то си е негово, защото "земята е господова и когото обича господ, нему го казва." С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 490. Па се свали [Секула] от негова коня, / та падна на земля господова, / .., / метани чине на небо, на земля. Нар. пес., Христом. ВВ II, 115. — Мила мамо, що си ме родила, / нали питаш, право ще ти кажа. / Ни са смея на суха вечера, / на солта и лебо, и вино червено — / вечерта йе, мамо, господова, / това, мамо, юнаци вечерат. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 35.

2. Който е на господ (във 2 знач.); господарски. Лепа Маро деспотова, / деспотова, господова, / лепа Мара турчин води, / турчин води цар Мурад бей. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 73.

— Други форми: го̀сподьов, го̀сподев.