ГОСПОЖА̀

ГОСПОЖА̀, зват. госпо̀жо, госпожа̀ и (остар.) госпо̀же и (остар. и диал.) госпо̀жа, мн. госпо̀жи, ж. 1. Обикн. пред фамилно име. Учтиво назоваване или обръщение към омъжена жена у нас. Казах, че сме обеднели, разорили сме се.. На това се дължи, че госпожа овдовялата баронеса, майка ми, не ми изпраща редовно рентата и аз трябва, ща не ща, да прося от генералски пари. П. Незнакомов, ЖВ, 33. — Не сте права, госпожа! — намесваше се старчето. — Може пък и да спечели момчето! В. Пламенов, ПА, 32. — Не мислете, госпожо, че всичко, което казах на съпруга ви, е вярно. Х. Русев, ПС, 67. // Само зват. Гражданско обръщение към жена у нас. — Заповядайте, госпо̀жо, седнете!

2. Учтиво назоваване на омъжена жена или на възрастна жена с градска външност. — Аз не съм госпожа бре, — викна сопнато младата жена, като се спря малко. — Не видиш ли, че съм госпожица. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 5. Той ставаше всякога по-рано от госпожата, пиеше чай, обличаше се и отиваше на работа, а госпожата ставаше късно, когато слънцето пригрееше в прозорците на спалнята ѝ. Г. Райчев, В, 23. В столицата се намира нашия солунски търговски агент, г. Шопов, с госпожата си. Бълг., 1902, бр. 515, 3.

3. Назоваване, титулуване на учителка или преподавателка. — Госпожата каза, че утре ще ни водят на екскурзия и трябва да дойдеш в училище, мамо, за да платиш.

4. Диал. Господарка. Па си прати Тодора везира / да си види Роксандра девойкя, / дали може царица да бъде; / на сва земя госпожа да бъде. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 145.

5. Остар. Почетно назоваване на игуменка или калугерка. Госпожа Дария, старата благочестива игуменка на девическия манастир.. правеше бързи разпореждания за приличното приемане високата гостенка. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 99.

— Други форми: госпожда̀ (остар.), господжа̀ (диал.).

Списък на думите по буква