ГОСПО̀ЖИЦА

ГОСПО̀ЖИЦА, зват. ‑е, ж. 1. Обикн. пред фамилно име. Учтиво назоваване или обръщение към неомъжена жена у нас. Тя доде на няколко крачки, усмихваше се — беше Нона. — А, госпожице, вие ли сте? — можа само да каже Галчев. Й. Йовков, ЧКГ, 60.

2. Учтиво назоваване на неомъжена млада жена. Надвечер край мене мина една влюбена екскурзиантска двойка. Госпожицата първа поздрави, след нея и господинът. Д. Калфов, КР, 38. Двете госпожици — гостенки на тая света обител, важно се разхождат под ръка из двора и весело си приказват. Елин Пелин, Съч. I, 189. — Чиновник, който нямаше големи доходи, ся страхуваше да поиска ръката на госпожицата, която ся славеше в сичкото окръжие за най-красна. Ч, 1971, бр. 20, 624-625.

3. Диал. Млада господарка (Ст. Младенов, БТР I). Хамалинът казва на госпожата: — Госпожице, трябваше да ми кажеш да взема една камила за толкоз товар. Ст. Младенов, БТР I, 461.

Стара госпожица. Книж. Пренебр. Жена, която е вече на възраст, а все още не се е омъжила. Отвсякъде светеха вълчите очи на умни и галантни кавалери. Удряй токчетата, сестро, опъни вратлето, повтаряше си [Нина] — да се пукнат до един. Стара госпожица ли е — изветряла, смешна? Л. Петков, ГЦ, 88.

— Други форми: госпо̀джица (диал.), госпо̀йца (простонар.).

Списък на думите по буква