ГО̀СТЕН

ГО̀СТЕН, ‑стна, ‑стно, мн. ‑стни, прил. 1. Обикн. в съчет.: Гостна стая. Стая, предназначена за приемане на гости. От пруста се влиза в къщето — кухненско и гостно помещение. Ив. Коларов, Е, 48. Горе в широката гостна стая Таки Брашнаров и баща му Марко Брашнаров водеха велемудри разговори с поканените агалари и чорбаджии и ги черпеха с бллагоуханна гръцка мастика. Д. Талев, ПК, 420. Когато случаят ви въведе в нашата гостна стая и погледът ви проиграе по лавичката на етажерката, наред с книгите ще видите плътния гръб на стария албум за портрети. Д. Немиров, Б, 3. Влязоха в тясна, дълбока гостна стая, отрупана със снимки и гоблени. Ст. Дичев, ЗС II, 763.

2. Като същ. гостна ж. Гостна стая. В голямата жилищна сграда те разполагаха само с две малки стаи и хол, който им служеше и за гостна, и за столова. Ал. Бабек, МЕ, 209. Гостната беше постлана с нов килим и наредена с писани възглавници. К. Петканов, БД, 124. Венчев го въведе в една от стаите си, която беше силно осветена и наредена доста богато като гостна, а в отсрещния ъгъл се виждаше и писалище. Д. Талев, ГЧ, 83.

Списък на думите по буква