ГО̀СТЕНИН

ГО̀СТЕНИН, мн. го̀сти и (диал.) го̀стени, м. Гост. С ваше позволение ще скрия името на манастира, гдето прекарах едно блажено лято, гостенин на добрия игумен отец Сисой. Елин Пелин, Съч. IV, 9. Но ето, че се показа Иван наедно с някакъв гражданин, висок, с черна брада. — За гостенина ще е кокошката — помисли си Арнаутина и гледа̀ подир Ивана и гражданина, докато влязоха вкъщи. Й. Йовков, ПГ, 29. — Все пак трябва да го посрещнем като хората. Да се отсрамим! Такъв висок и скъп гостенин досега не е идвал в Мечи дол... К. Калчев, ЖП, 546. Из Каменград блести / сам-тамо огнец плах — / и сякаше вести, / че още все радят там грижните стопани, / а негли заедно че с гостени отбрани / на личен празник е събрана челядта. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 9-10.

Списък на думите по буква