ГОСТОЛЮБИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОСТОЛЮБЍВО. Нареч. от гостолюбив; гостоприемно. Параходът тръгна за Венеция. Под дебелите платна на кувертата.. седнахме на вечеря.. Величков беше разговорлив..; често гостолюбиво ни канеше. Ив. Карановски, СбЦГМГ, 301. Овчарите и козарите ги приеха гостолюбиво, като свои, след като разбраха, че те са свинари. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 89. Който иска да получи добри напитки и закуски, да заповяда и посети магазина ми, гдето винаги ще бъде най-гостолюбиво посрещнат. БД, 1909, бр. 13, 1. Едно прозорче светеше гостолюбиво и всред здрача на вечерта сякаш там само имаше жива душа. Ст. Загорчинов, ДП, 288.

— Друга (остар.) форма: гостелюбѝво.