ГОСТОЛЮБИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОСТОЛЮБЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от гостолюбив; гостоприемност, гостоприемство, гостолюбие. И погледнах: самодиви / ризи свилени събличат. / .. "Мили деви! — викнах ази / с глас и гърди трепетливи, — / благодарен ви оставам / за такваз гостолюбивост." Ив. Вазов, Съч. IV, 110.