ГОСТОПРИЀМСТВО

ГОСТОПРИЀМСТВО, мн. няма, ср. 1. Качество на гостоприемен човек; гостоприемност, гостолюбие, гостолюбивост. При това в неговата родна Тракия българските традиции още живееха, гостоприемството още не беше изчезнало... Но той с недоумение забеляза, че тук хората нямаха обичай да канят на гости. Б. Несторов, АР, 43. За да отвърне събратята си от хитрата политика на гърцизма, Паисий противопоставя на гръцката злоба и коварство нравствените качества на българина — честност, гостоприемство, простодушие и незлобливост. Б. Пенев, НБВ, 53.

2. Проява на гостоприемен човек; гостоприемност, гостолюбие, гостолюбивост. Отначало двете стари жени му се радваха и редовно го черпеха: вадеха зеле от кацата, пържеха му наденица и каквото бе останало от коледното прасе. Нали е казано: "Зет като мед." И той се радваше на това гостоприемство. К. Калчев, ПИЖ, 111. — По-вкусна баница аз не съм ял досега. Вашето гостоприемство превърна днешния ден във велик празник за мене. Цял живот ще помня тази вечеря. К. Петканов, ДЧ, 242. — Полегнете си! — предложи му Бенко.. — Всеки случай, благодаря за поканата. Може и да се възползувам от вашето гостоприемство... Ал. Бабек, МЕ, 273. — Хайде, аго, да те гостя у мене, че да се поразговорим.. На стария турчин домиля от това гостоприемство. А. Страшимиров, ЕД, 66.

— Други (остар.) форми: гостеприѐмство, гостеприѝмство.

Списък на думите по буква