ГОТИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀ТИ мн., ед. (рядко) гот, м. Истор. Старо източногерманско племе, населявало първоначално остров Готланд и областта по река Долна Висла. През V в. Сердика била подложена на унищожение от готи и хуни. Ст. Михайлов, БС, 172. Слушам далечни конски копита. Иде дружината на прабългарите.. Отминали са хуни и готи, авари и печенеги, траки и римляни. Ст. Станчев, ПЯС, 112-113. Византия пострадала много от продължителните и жестоки нападения на готите и хуните. Много цветущи градове и в Балканския полуостров били разрушени. Ист. VII кл, 9-10. Бащата на императора Максимина.. е бил гот. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 78. Ти елини роди на елин хитроум. / От гота гот и от вандал вандали. К. Христов, ЧБ, 130.

— От лат. Gothi. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.