ГОТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀ТИКА ж. Архитектурен и художествен стил, възникнал във Франция през ХII в., разпространен в Западна Европа, където господствува до края на ХVI в., който обхваща три периода (ранна, зряла и късна готика) и се характеризира с островърхи сводове, остроъгълни арки и много скулптурни орнаменти на сградите; готически стил. През една къса напречна улица се отива до тесен площад, от който на възбог се издига величествена сграда — творба на ранната готика. М. Кремен, РЯ, 80. Колко е голям новият град Барцелона! .., многоетажни къщи, в които се кръстосват всички древни и нови стилове: готика, мавританска архитектура, примитивизъм, модернизъм. А. Каралийчев, С, 85. От високо градът е червено-кафяв, набразден с острите била на готиката. Отеч., 1977, кн. 11, 36. Пещерата непрестанно менеше своя облик: природата бе създала истинско неръкотворно чудо. Прамайка на човешкото изкуство, тук тя бе опитала всички стилове и възможности ‑.., символиката на готиката, детайлите на барока. Н. Стефанова, ОС, 195-196.