ГОТОВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОТО̀ВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Обикн. с предл. за или със следв изр. със съюз да. 1. Благосклонност, желание веднага по даден повод да се извърши нещо, да се действува. Боляринът Златан.. вече беше научил за ромейското нашествие и се готвеше за битката. Отначало готовност за борба, страх и чувство на безпомощност се бореха в душата на болярина и ту едното, ту другото надделяваше. А. Дончев, СВС, 579-580. Готовността на въстаниците да бранят селото не беше отслабнала. Никой не мислеше за напущане и предаване на позициите. Г. Караиванов, П, 49. — Аз ви повиках и за нещо друго. Не можете ли да приемете в болницата един болен?.. — Докарайте го — каза с готовност Евгени. Д. Ангелов, ЖС, 462-463. — Иди, невесто, иди разходи се. Добре си наумила. Аз съм тук, ще гледам детето — отвърна ѝ старецът с готовност. Г. Райчев, ЗК, 123. Напрежение и кипеж, готовност за подвиг и жертва заедно с убеждението, че часът на свободата е дошъл, характеризират състоянието на духовете на събралите се в сръбската столица българи. Ив. Унджиев, ВЛ, 51. Той слушаше с удоволствие нашите умни и смели мисли и се възхищаваше от идеализма ни в готовността ни да служим на народа. Сб??СЕП, 47. Готовност за саможертва.

2. Със съгл. опред. Състояние на подготвеност за непосредствено предстоящи действия. Стоим в пълна готовност.. Наблизо

зад един хълм разпрегнати оръдия на позиция. 3. дружина заемаше линията на окопите пред нас, а ние оставахме в резерв. Й. Йовков, Разк. II, 184-185. — Съмнявате ли се в думите ми? — Съмняваме се не във вашата годност, а в готовността ви. Б. Балабанов, Избр. п II, 34. Преди пуска се вълнуваха .. — Имаме ли готовност? — попита той [Данаил]. Цв. Чалъков, ЗИК, 33. — Това, дето си заповядал бойна готовност по войските, е прибързано и не е добро. А. Гуляшки, ЗВ, 98. Уверен в революционната готовност на народните маси.., той [Раковски] се заема сега със свойствената си енергия да подготви въстание в България. Ив. Унджиев, ВЛ, 49.