ГОТОВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОТО̀ВО. Рядко. 1. Нареч. от готов. — Подрямнал съм, тююю! — като че ли се извиняваше старият Тъкачев и оправяше смутено и несръчно високата си корава яка и готово завързаната черна връзка. Г. Караславов, ОХ I, 238.

2. В съчет. със съм. Означава, че са направени всички необходими приготовления за извършването на нещ о. Рада влиза след малко. — Ненчо, хайде, че е готово за закуска. Ив. Кирилов, Ж, 78. // С елипса на спомагателния глагол означава, че някаква дейност, работа е вече завършена. Да не ходиш такъв окъсан като... — Готово. Виж ли как го заших — каза тя и пусна ръкава. Й. Йовков, СЛ, 9. "Строй се! На чорбаа!" — викаха дневалните.. — Хайде! Готово! — извика им той. Й. Йовков, Разк. I, 38. — Готово! — провикна се фотографът, като затваря касетката със стъклото и я измъква из апарата. Св. Минков, РТК, 139.

◊ Готово! Разг. Като отговор на предложение нещо да се направи, извърши — съгласен съм. — Дай два швепса! — Готово! В. Пламенов, ПА, 16. — Хайде да отидем на обяд в Бояна. — Готово! Обожавам я.