ГОЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЩА̀ВАМ, ‑аш, несв.; гостя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Поднасям на гост различни ястия и напитки, с което давам израз на своето уважение или приятелски чувства. След малко тя се върна с голям резен розово свинско месо.. — На̀! — подаде го Кировица. — Спържете го с яйца. Когато чичо ти Киро беше годеник, все така го гощаваха. Г. Караславов, ОХ I, 415. Тато гощава своите ортаци и своите приятели и трябва да са занесе вино малко повечко. Л. Каравелов, Съч. II, 8. Позва Марко това срамно госте, / седем краля от седем крайнини, / седем паши от седем градове, / .. / Се ги Марко пои и гощава, / мезе са им крави яловици. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 108. // Храня обилно някого, който е дошъл при мене, обикн. в дома ми. Добрите хора, макар и да се страхуваха от властта, приютяваха бедния обущар, гощаваха го, пълнеха торбата му с хляб и сирене, утешаваха го. К. Калчев, ПИЖ, 34. На обед селякът яде пак в готварницата, дадоха му тоя път и една голяма чаша вино. Като го посрещаха и гощаваха така, той се поотпусна. Д. Талев, ГЧ, 52. // Черпя. Учуден видях, че един наш ранен войник гощаваше с шоколад и овощия съседа си сърбин. Ив. Вазов, Съч. V, 143. Той ме черпеше със зелен чай, аз го гощавах с топла оризова ракия саке. Св. Минков, ПК, 4. Дечо си дойде по мрак. / Е, гости ни. Раздели ни / седем смачкани малини — / на петима кози крак. Цв. Ангелов, СГ, 125. ^● Обр. Чаушинът изпълнявал ролята на разсилен и изпълнител на решенията на устабашията и на лонджата: събирал глобите и гощавал провинените с присъденото количество бой. Ив. Хаджийски, БДНН II, 48. И връз разтурений по тялото му [на Балкана] стан / войски, безмилостно и диво той налетя, / от свойте върхове понесъл рой парчета / сняг, лед и камъни, поравно враг и свой / гощавайки със тях. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 1, 23. гощавам се, гостя се страд. Ала сега тя готвеше някак си не като за работници. Личеше, че тука някой скъп гостенин ще се гощава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 114.

ГОЩА̀ВАМ СЕ несв.; гостя̀ се св., непрех. Храня се, обикновено обилно. — Отидох снощи да смеля малко брашънце на Марваковата воденица, но дойдоха тази сутрин братя Пинтови с дружината си, пекоха си пити, гощаваха се, та ей досега... Г. Караславов, ОХ II, 174. — Бяхме сложили трапезата и чакахме да ни дойдат гости, та заедно с тях да седнем да се гощаваме. Д. Талев, ПК, 660. — Вие с тате се гощавайте тук, каквото бог дал. Елин Пелин, Съч. III, 35. И дядо Кънчо бързо се повърна, клекна край огъня и засипва бобена чорба в копанката, с която винаги се гощаваше. После той засърба лакомо, без да дочака чорбата да изстине. Ц. Церковски, Съч. III, 11.