ГОЩА̀ВКА

ГОЩА̀ВКА ж. 1. Обяд или вечеря, на която се гощават гости; гощаване. Сложи богата трапеза учителят Вардарски за двамата си гости и през последната нощ.. Надойдоха и тоя път съседи и може би повече, отколкото на първата гощавка — да погледат и послушат още веднаж руските люде. Д. Талев, ПК, 402. След венчавката Стамен даде угощение на сватбарите и близките си.. Гощавката продължи до късно след обяд. Г. Райчев, ЗК, 224. По-късно, когато сватбената гощавка и селямлъка свърши,.., многобройните гости започнаха да се разотиват. Ст. Дичев, ЗС II, 24.

2. Храната, която е предназначена или която се поднася на гости. Юрданица сложи пред Киро малка софра и набързо я отрупа с гощавка. Наля и ракия. И. Петров, МВ, 185. — Я стига сте се превивали от смях . — извика весело стопанката, която беше оставила Бойча, за да иде да отлупи тенджерата на огъня, дето се готвеше гощавката. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 177. След свирджиите вървеше старокята .. До него ситнеше жена му, провесила шарена торба на дясната си ръка, пълна с гощавки за сватбата. П. Здравков, НД, 164. Като отдъхнахме от пътя достатъчно, велможата сам дойде да я покани на готова трапеза. Голяма бе гощавката и се поднасяха какви ли не лакомства, за радост на Мицо. Й. Попов, БНО, 22.

— Друга (диал.) форма: гощя̀вка.

Списък на думите по буква