ГРАБЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРАБЀЖ м. 1. Отнемане на чужда собственост насила или със заплаха; обир, грабене. Той можа да се спаси, защото вкъщи, из двора, в избите и складовете на чифлика му се намери толкова много плячка, че румънските войници, опиянени и залисани в грабежа, забравиха да потърсят стопанина. Й. Йовков, Разк. I, 127. От всички краища на Балканския полуостров се струпаха скитници и отчаяни главорези, страшилищата на безлюдните пътища. Те идеха за грабеж. А. Каралийчев, С, 54. Само неколцина търговци от индустриалните градове на Тракия в турско време.. са се престрашавали да минуват страшния "Доспатски балкан" през път, насеян с опасности и с възпоминания за кървави грабежи и убийства... Ив. Вазов, Съч. ХVI, 4-5. — Да не посмей някой да вземе нещо друго оттука! Ще кажат после, че ние сме ги ограбили. Ние не сме за грабеж... Д. Талев, ПК, 537.
2. Присвояване на чужд имот или труд; ограбване. През 90-те години на миналия век се извършва усилено първоначалното натрупване на капитала чрез всички средства на експлоатация и грабеж. Г. Цанев, СИБЛ, 438. — Турция е голяма държава, цяла империя, но тя е прогнила държава, няма ред и закон в нея, многобройните народи, които я населяват, се надигат един след друг срещу насилията и грабежите на паши и бейове. Д. Талев, И, 54. Обикаляха апостолите по близките и далечни села, не минаваше ден да не пристигнат в Пловдив селяни и селски кметове, за да се жалят, че народът изнемогва от големите данъци и не може вече да търпи вече гръбежите на чиновниците. В. Геновска, СГ, 292.
3. Остар. Това, което е заграбено, обрано; плячка. — Алчни са, за парче злато се бият един с друг [херсонците], ала грабеж не задържат. Та и пастри ли се обрана пара? Н. Райнов, КЦ, 122. Българите зачестили да нападат на византийските области и да ся връщат пълни с грабеж у дома си. Д. Войников, КБИ, 3. Грабежът ся разделяше на три дяла: една третя ся даваше на вдовиците и сирачетата на тугите, една третя на богинята Кали и една третя оставаше на участниците в убийството. ИЗ, 1874-1881, 173.