ГРАБЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀БЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от грабя; грабеж. Войниците от крепостта затичаха към изоставения стан, да се уверят отблизо, че наистина е пуст, пък и да ограбят каквото имаше за грабене в шатрите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 494. — Я да удариме ние на Котел .. И какво да грабнем има, а и момци ще дойдат с нас .. — Ти за грабене недей да приказваш, че ще ме разсърдиш! Ст. Дичев, ЗС I, 473. — Вятър! За чуждото тоя народ и в огъня ще влезе. Ти само му покажи нещо за грабене. Г. Караславов, С, 131. Софийските села тачели старинние си обичаи .. Най-докъсно се задържа грабенето на моми. П. Мирчев, К, 45-46. Българите .. вярваха, че и това [заканване] може да се сбъдне, както са се сбъдвали и други много клания, обири, грабене жени, деца и моми. Ц. Гинчев, ГК, 515.