ГРАБИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАБЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Лице, което извършва грабеж. Другите турци вън се нахвърлиха да разбиват и грабят по целия магазин.. Сетне отеднаж.. грабителите се втурнаха към вратите и се изсипаха вън, на двете улици пред магазина. Д. Талев, ПК, 543. И сред нас имало още мръсници — безскрупулни кариеристи, студенокръвни бюрократи, алчни грабители на общонародна собственост. Ив. Остриков, СБ, 32. С гордостта си и жестокостта си е докарал народа до пропаст. Той удуши свободата му,.., стана деспот, тиранин, стана грабител и губител на народа. В. Геновска, СГ, 188.