ГРАБИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАБЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. 1. Грабителски. Грабителната надежда на испанците не ся удовлетвори, защото туземците в бягането си по лесовете завлякоха със себе си сичките си скъпоценни неща. П. Кисимов, ОА II (превод), 30. Не било лесно Наума да склони грабителните и войнствени римляни на мир и праведливост. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 261. Няма никакво съмнение, че хунската бура .. разклатила е такожде и мирното велико славенско племе и неговите древни жилища .. тука, като ги безпокоеха и не им даваха миря много разноплеменни грабителни дружини, те скоро захванаха да минуват на Балканский полуостров. М. Дринов, ППБН, 19.

2. Граблив, хищен. През октомври, те [лалугерите] се завръщат в Камчатка, гдето ги посрещат с радост, защото водят с тях грабителни животни, които дават хубави кожи на ловците. Н, 1881, кн. 2, 126. Между иманите там птици най-голямата е кондорът, грабителна. Ив. Богоров, КГ, 288.