ГРАБНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀БНУВАМ, ‑аш, несв. (остар.); гра̀бна, ‑еш, мин. св. гра̀бна̀х, прич. мин. страд. гра̀бнат, св., прех. Грабвам. Двата князове Борис и Роман, като ся известиха за подигранието на своя народ, грабнуват българската корона и побягват из Цариград. Д. Войников, КБИ, 111. Зачтото той [добродетелният] познава твърде добре, че страстите изгасят лесно свещта на разума, затриват пребивающето божествено и свято в гърдите му и му грабнуват благоразумието, благородните сили и всяка друга добродетел. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 73-74. — И едва що беше ся намерил онзи, с ялмази обкованият бащин ни меч, едва бе съвзел някоя надежда брат ми, че ще може да издири нещо за убийците на баща ни, ето ти един злодеец го ранява, още му грабнува и меча. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 75-76. грабнувам се, грабна се страд.