ГРАВИТАЦИОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАВИТАЦИО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни. 1. Физ. Прил. от гравитация; гравитачен. Освен с физиката такава двойна връзка астрономията има и с редица други науки, като математиката и механиката (в пресмятане движенията и гравитационните въздействия на небесните тела). Астр. ХI кл, 1964, 3. Днес на всеки ученик е известно, че Земята се движи по окръжност.. Причината за това е гравитационното поле на Слънцето. ПЗ, 1981, кн. 10, 15. Освен тях [планетни спътници] има и планети с обикновени размери като размерите на Земята. Те не могат да се открият по гравитационен път. ВН, 1961, бр. 3172, 4.

2. Прен. Който привлича силно. В скулптурата композиционното изграждане става чрез скулптурния обем, като се държи сметка.. и за тяхната [на обектите] гравитационна сила. Л. Далчев, Съвр., 1975, кн. 2, 155.

◊ Гравитационен транспортьор. Техн. Съоръжение за гравитационно пренасяне на единични товари или насипни материали на сравнително къси разстояния, което се състои от наклонен улей или изкоп, галерия с голям наклон, по който товарът се плъзга под действие на собственото си тегло; спуск. Гравитационен шок. Мед. Смущение в кръвообращението при преминаване на тялото от легнало в изправено положение, свързано със спадане на артериалното налягане и мозъчна анемия; ортостатичен шок. Гравитационна вода. Техн. Свободна, несвързана подземна вода, която под действието на соб‑

ствената си тежест се движи по порите, пукнатините и др. празнини в скалите. В зависимост от степента на влажност на почвата (грунта) съдържащата се в нея вода може да бъде в различни състояния: парообразна .. и гравитационна. Ст. Станчев, Х, 550. Гравитационна константа. Физ. Величина, влизаща в състава на формулата на закона за всеобщото привличане в качеството на коефициент на пропорционалност между силата на привличане на телата, тяхната маса и разстояние между тях.