ГРАВЮ̀РА

ГРАВЮ̀РА ж. 1. Отпечатък върху хартия от плочка, на която е изрязана или издълбана рисунка. Единствената форма на репродукционната техника (като не смятаме копието), оставала черно-бялата гравюра. Хр. Ковачевски, СК, 93. Прекрасните майсторски изпълнени гравюри на Васил Захариев ("Църквата Св. София", "Боянската църква", "Докторският паметник") очертават силуетите на някои от малкото останали старини в София. НК, 1958, бр. 2, 3. Трябва да види човек фотографии или гравюри от неговите [на Кореджо] картини, за да разбере колко е велик. К. Величков, ПССъч. III, 208. Старинна гравюра.

2. Рисунка, получена чрез релефно изрязване върху гладко дървено блокче или чрез издълбаване на гладка металическа плочка. В една от залите на царската библиотека е била уредена изложба от оригинални издания от офорти, от литографии и гравюри на дърво, извършени от различни художници за книгите на писателя. РН, 1927, бр. 10, 4.

3. Изк. Вид графично изкуство, включващо разнообразни начини за ръчна обработка на дървена, метална и др. плоскост, чиито произведения се получават чрез релефно изрязване или издълбаване на изображението, от което се прави отпечатък, обикн. върху хартия.

— От фр. gravure.

Списък на думите по буква