ГРАД

ГРАД1, градъ̀т, града̀, мн. градовѐ и (рядко) градѝща, след числ. гра̀да, м. 1. Голямо населено място, обикн. административен, търговски, промишлен и културен център. Съвременният град, с неговите фабрики, бюра, работилници, канцеларии,.., е отдавна превърнат в културен затвор за градския обитател. П. Делирадев, В, 2. Кавалерийският поручик Ламбрев отиваше в отпуск и по пътя беше се отбил в Кюстенджа, колкото да разгледа града и да купи някой подарък за вкъщи. Й. Йовков, Разк. I, 152. Османският нашественик, превзел укрепените градове, се убедил, че българите са отлични строители на крепости. Ив. Коларов, Е, 39. Навред по света се ширеше страданието. Горяха села и градища, избухваха мини, умираха хиляди и хиляди млади хора. М. Грубешлиева, ПИУ, 239. В най-шумния и многолюден град, в тълпите на площада / ще ида да се смеся — и ще хвърля мъката си кръстна — / дано под милионните нозе, незнаещи пощада, / на прах да стане, вятърът да я подеме и разпръсне. Е. Багряна, ЗМ, 31. // Стесн. Разг. Централната, главната част на това населено място, за разлика от отдалечените, крайните негови части. Отивам в града за билети.

2. Жителите на такова населено място. След обед на поляната край града, дето всяка година ставаше великденското хоро, писнаха гайди, задумкаха тъпани. Излезе там целият град. Д. Талев, ПК, 57. Общественото мнение на града се оформяло тук [в кафенето]. Ив. Коларов, Е, 26. Почти целият град придружаваше смъртните ѝ останки. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 99. Стекъл се градът, дошли хора от селата да посрещнат братята-българи, довели музика, дошъл хор, наредили се сума момичета с букети в ръка. Ал. Константинов, БГ, 29-30. Зора. Събужда се града. / Сиренен вой. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 56.

3. Нар.-поет. Крепост, твърдина. Перник град е стена твърда, / сам си Кракра — хала върла. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 351. Град градила самовила / ни на небо, ни на земе. СбБрМ, 3. Глад град съсипва. Погов.

Външен град. Истор. Територията около вътрешния град, населена с обикновените граждани (занаятчии, търговци и под.), която също е оградена със стена. В очертаните граници укреплението затваря едно пространство от около 3,5 кв. км, известно като външен град. Ст. Михайлов, БС, 52-53. Вътрешен град. Истор. Централна част на главно селище в древните и средновековни държави, обитавана от старейшини, аристократи и техните семейства, устроена и изградена като крепост, пригодена и за защита на градското население в случай на обсада и война. Каменната стена, която затваря пространството на вътрешния град, има форма на неправилен трапец със страни, ориентирани по посоките на света. Ст. Михайлов, БС, 28. Открит град. Воен. Град, обявен от една от воюващите страни за незащитен. Свободен град. Истор. Средновековен град, освободил се от властта на феодала и ползуващ се с правата на самостоятелна държава. Така образуваната [германска] империя представлявала съюзна държава, в която бившите самостоятелни кралства, княжества и свободни градове (Хамбург, Любек, Бремен) запазвали известно вътрешно самоуправление. Ист. Х кл, 125.

? Град градя. Разг. 1. Върху някого. Възлагам големи надежди върху някого, имам пълна увереност във възможностите на някого и очаквам от него много, големи по‑

стижения, успехи. Беше отличен ученик и класният му наставник град градеше върху него. 2. За някого. Закрилям, пазя някого да не би да го сполети неприятност. Имаше слабост към малкото си внуче и град градеше за него.

ГРА̀Д

ГРА̀Д2, градъ̀т, града̀, мн. няма, м. 1. Валеж от ледени зърна или по-големи късове градушка. Падна град, всяко парче като пестника на възрастен мъж, та убиваше небесните птици, както летяха, и дивите зверове, както се криеха в гората. А. Дончев, ВР, 17. По едно време дъждът се превърна в град, пак безшумен, който ни чукаше неприятно по лицата и ръцете. Ив. Вазов, Съч. ХV, 142. Светкавица блесна. И гръм. Едър град затрака по стъклата. Д. Калфов, Избр. разк., 372. Трясък / оглася планини, полета — / земя трепере... Град! — парчета — / яйце и орех... Спри... Недей... / Труд кървав, Боже, пожалей! П. К. Яворов, Съч. I, 47.

2. Прен. С предл. от. Множество, изобилие от нещо, което се струпва, изсипва на едно място. И в един миг, когато най не очаквахме това, заудря град от монети, от всички страни към ринга летяха монети. Л. Стефанова, ВМД, 120. Неочаквано селяните ги посрещаха с град от стрели, хвърлени от покривите на хижите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 369. Че като почнаха да ни подават букети и да ни обсипват с цветя.., "ураа!" И пак град от букети. — Царска среща! Ал. Константинов, БГ, 33. Но той се спуснал от прозореца и избягал. Минал под град от куршуми. Г. Караславов, Избр. съч. I, 271. Боже опази от гръм и град и от неверен брат. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 48. Град глад не прави. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 105.

Град го бил. Разг. Пренебр. За човек — с много непривлекателна, неугледна външност; смачкан, очукан. Взе една жена — град я бил, да не я погледнеш. Град ме бие. Разг. Търпя неуспех отвсякъде, работите ми са в лошо положение. Сълзи като град. Разг. Обикн. едри и в много голямо количество, обилни, сълзи. Изведнъж те, двете, като под някоя неумолима заповед се спряха и втренчено загледаха .. — Майчице!... Луди ли бяхме! — простена и Здравка и сълзи като град рукнаха из очите ѝ. Ц. Церковски, Съч. III, 29-30. Панчовица още повече се уплаши и зачуди, па зе детето си и излезе вкъщи. И зарони там, клетата, сълзи като град. Т. Влайков, Съч. II, 133.

ГРА̀Д

ГРА̀Д3, гра̀дът, гра̀да, мн. гра̀ди, м. Мат. Извънсистемна метрична единица за равнинен ъгъл, равна на една стотна от правия ъгъл; ъглов градус. Град се нарича една стотна от правия ъгъл. Планим. VII кл, 25. Някои от компасите [географски] вместо 360° имат циферблат, разделен на 400 гради. Гр. Николаев и др., ОГ, 112. По старото деление една деветдесета част от правия ъгъл е приета за единица ъглова мярка и се нарича градус. По новото деление единицата ъглова мярка се нарича град и представлява една стотна част. Вл. Станоев и др., Г, 31.

ГРАД

-ГРАД. Втора съставна част от имена на градове или на някои села като: Ботевград, Вишеград, Цариград и др.

Списък на думите по буква