ГРАДАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАДА̀ЦИЯ ж. Книж. 1. Постепенно, последователно протичащо явление, преминаване от един етап, степен към друг етап, степен; степенуване. Подредени са [дърворезбите] в една възходяща естетическа градация, очертамаща развоя на това самобитно изкуство, от "гълъбовото клюнче" в края на простите колибарски куки до сложните фигурални композиции на черковния иконостас. Н. Хайтов, ШГ, 33. В това отношение може да се проследи какво-годе постепенно развитие и градация в таланта му. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 63. Няма нито една страна в Южна Америка, чието население да не понася последиците от глада. Но и тук има градация и в тая градация Перу е на челно място, попада между страните с крайно недостатъчно хранене. Е. Николов, П, 43.

2. Литер. Стилистична и реторична фигура за изразяване на впечатления от прояви и явления чрез постепенно усилване (възходяща) или отслабване (низходяща), степенуване на използваните изразни средства (сравнения, епитети, метафори). Композиционно стихотворението ["Патриот"] разкрива основните моменти от развоя на чувството.. Езикът е рязък, ударен. Особено силна е назходящата градация: "коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен", разнообразена с паузата в средата на втория стих. Лит. Х кл, 176.

— От лат. gradatio.