ГРАДЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАДЀЖ м. 1. Построяване на сграда; градене, строене. На майското заседание през 1882 година общинарите, без да чакат взгляда на комисията с инженери, наредили търг за градежа на водопровода. П. Мирчев, К, 112. Започна се градеж на кула за осемстотин души. Д. Яръмов, БП, 116. Стана нужда общинарите да изберат помежду си неколцина, които да събират средствата и да ръководят градежа на църквата. Д. Талев, ЖС, 127. Султанът се замислил и рекъл: — Аз ще ти дам пари и ще ти построя бояджийница.. После повикал строители и им поръчал да се заловят за работа.., избрали място за градеж и започнали постройката. Св. Минков, ПШ, 162. Ала радост не облъхна майстора ни

от чудния градеж, ни от щедрите похвали на султан Селим. Сърце не бе вложил той в градежа си. За гиздави български църкви и мостове, а не за джамии жадуваше душата му. К, 1963, кн. 1, 39. // Правене, създаване на обиталище. Дълги години се предполагало, че пчелното семейство се състои от различни групи пчели.. Летящи пчели за събиране и пренасяне храна, пчели за хранене на пилото,.., за градеж на пити. Б. Бижев, СП, 31-32. Градежът му [на гнездото] трае три дни и в него вземат участие както мъжката, нака и женската. Тънки сухи пръчки.. служат за основен скелет на гнездото. Отвътре те го измазват с глина и го застилат с косми, треви, коренчета. Ст. Дончев, ПНД, 47.

2. Начин, по който е построено нещо; строеж. Дебелите зидове, големите правилни камъни, хубавият градеж, всичко говори за монументалност. П. Делирадев, БГХ, 90. Туй градските стени, колкото бяха останали, не ще да са от турско време, не им беше турски градежът. В. Мутафчиева, ЛСВ, 123. Замогнали се занаятчии и търговци привличат в града прочути майстори и започват да строят големи и оригинални по своя градеж къщи и ханове. Г. Дръндаров, ВЗ, 11.

3. Сграда, постройка, строеж. Вършеше се работа, която смайваше очите и напомняше Омуртаговите градежи, вдигнати някога в стария престолен град. А. Гуяшки, ЗВ, 56. Майсторът беше пуснал хората си и бе останал сам на градежа да постави разкрача на стрехите, та утре, като дойдеха калфите, да наковават направо фермите. П. Константинов, ПИГ, 145. Опрян на канари, тъне в тайнствена самота Черепишкият манастир със своите градежи и чардаци. Ив. Вазов, БП, 140-141. Разхвърлени наоколо камъни и хоросан загатват,.., за съществуването на стари градежи тук. П. Делирадев, БГХ, 90. Минава край него и Добри Майстора и му дума: — Брате Стояне, какви градежи са се отворили в долните земи, за девет години работа имаме, ела с мене. Султана сега джамии гради. Д. Яръмов, БП, 48.

4. Прен. Създаване, осъществяване на нещо. Иде [Иречек] в София с файтон, да участвува в културния, стопанския и обществения градеж на младата държава, иде пълен с надежди и смут. А. Каралийчев, ПГ, 189. Ботьов е от ония майстори, които при свой градеж не са пренебрегвали чуждия материал. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 166. Неният разцвет [на българската книжнина по времето на цар Симеон Велики] е забележително явление в българската история. Той спомага както за градежа на българската, тъй и на славянската култура изобщо. Ист. Х-ХI кл, 50. Филмът на Людмил Стайков ["Аспарух"] ни ги [Кубрат и Аспарух] показва като живи хора — колкото обсебени от идеята за градеж на нещо съдбовно за бъдещето, толкова и земни — с личните си драми, съмнения, болки и кратки мигове на радост. Тр, 1981, бр. 264, 3. Не в туй идеалът твой е, / о стремителна младеж! / Той е славен, ала той е / не в ломене, а в градеж. Ив. Вазов, Съч. III, 198-199.

5. Диал. Нива, ливада или гора сред пасище, заградена с ограда за предпазване от добитък. Средният рекъл: "Че ми дадеш, дедо, овци, да напраим бачия;.." Тогава иде при средния; оно налегало кози и овци при градежа му. Нар. прик., СбНУ, ХLI, 448.