ГРАДИНАРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАДИНА̀РИН, мн. градина̀ри, м. Остар., сега простонар. Градинар. Когато Нона, след като беше приказвала с градинарина, отърча при нея да ѝ каже какво беше чула, завари я, че беше плакала. Й. Йовков, ЧКГ, 285. Бърза той, момче юнашко, / да пристигне В пусто Влашко, / там да стане градинарин, / градинарин ил зидарин. Ив. Вазов, В, 3.