ГРАДИНА̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от градинар. Разбойниците биле конянници. Когато тие излезле пред нашите нещастни селяне, то един от тях гръмнал с пушката си и ударил едно 25-годишно градинарче, което тутакси и издъхнало. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 2, 4.