ГРАДЍНКА

ГРАДЍНКА ж. Умал. от градина (в 1, 2 и 3 знач.). Едничкото нещо, което се усмихваше сред този сив и беден двор, беше малката градинка пред къщи. Две деца .. чоплеха нещо между шибоите и си бъбреха тихичко. Г. Караславов, СИ, 209. Четирима мъже уловиха за ръце и крака старика и го понесоха като на черга към градинката на черквата. Д. Калфов, Избр. разк., 129. Зад уличката почваше равно поле със зеленчукови и овощни градинки. Ем. Коралов, ДП, 78. Вървя към нашата квартална градинка.. Под брезите виждам количката и Виолета. К. Калчев, ДНГ, 181. В моята малка градинка / доста е мене що имам: / всякакви ружи шарени, / шарени жълто-алени. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 939.

Списък на думите по буква