ГРАДИНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАДЍНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до градина, който е свързан с градина. В просторния парк край реката Хъдсън тревата се раззелени. Из лехите цъфнаха първите градински цветя. Ал. Бабек, МЕ, 202. Коминкина Цвета ситно ситнеше по тясната крива пътечка между градинските плетове. Елин Пелин, Съч. III, 103. Ранени войници.. се притискаха един до друг, вперили погледи към градинския бюфет, където свиреше музика. В. Геновска, СГ, 424. И пак се върна дивний май.. / Запяха славеите пак, / в градински вейки спотаени. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 48. Градинско увеселение. Градински мебели.

◊ Градински (обикновен) охлюв. Най-едрият в Европа сухоземен охлюв, който обитава градини и залесени места и месото му се яде. Helix pomatia. Градински чай. Полухраст от семейство устноцветни със сивозелени пухести листа и виолетови цветове, който се използва в медицината. Salvia officinalis.

? Градинско плашило (чучело). 1. Фигура, направена от дрипи, наподобяваща човек, поставяна обикн. в овощна градина, за да плаши и гони птиците, които идват да кълват плодовете. Влезе [снежният човек] през една отворена желязна врата в широка и тиха градина.. Съзря едно градинско плашило с разперени ръце и окъсан балтон. А. Каралийчев, ПС III, 34-35. 2. Разг. Пренебр. Човек, който е лошо облечен и с некрасива външност. Хаваджиева пламна.. Две вени на тънката ѝ бяла шия започнаха да пулсират, красивите ѝ ноздри се разшириха. Кому се сопва това градинско чучело [сухата госпожица]? Г. Караславов, Т, 35.