ГРАДОЛО̀МЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. Индив. Обикн. за машина, оръдие — стенобоен. За къде са тия товари огромни, / кола низ безкраен, цвилящи коне, / тез полкове, тия тежки градоломни / машини — за кой град, за кое клане? Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 29.