ГРАДОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀ДОМ нареч. Нар.-поет. Като градушка; в голямо количество, обилно. Дворе метит Ангелина млада, / дворе метит градом сълзи ронит. Нар. пес., СбБрМ, 126. Тъжна жега. Градом пот / се от морно чело рони. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 27.