ГРА̀ДСКИ

ГРА̀ДСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до град1, който е свързан с град1. Не обичаше той тия тесни градски улици с нажежени калдъръми. Й. Йовков, ВАХ, 28. Бившето областно управление на полицията се намираше на главната улица, недалеч от градския площад. Ем. Манов, ДСР, 29. На една по-дълга маса, пред хотела .. беше насядала градската интелигенция. М. Георгиев, Избр. разк., 251. Обикновените занаятчии и дребни търговци, които обхващали по-голямата част от градското население, съставят дребната буржоазия. Ив. Унджиев, ВЛ, 19. Градска баня. Градски часовник. Градска библиотека. Градска градина. // Който е типичен, характерен за гражданите и за бита на града. Всред тая градска нареда, пред полиците с книги, обшитата с гайтани сливенска носия на Панайота се делеше. Ст. Дичев, ЗС I, 436. Цяла мъка беше за нея докато се научи да се храни на градската трапеза, да държи вилица в ръката си,.. да не мляска като дъвче. Д. Талев, И, 380. Драга чу комплимента и почна да облича само народна носия. Госпожата не можеше да я гледа .. — Да махнеш тези дрехи — догдето си тука, ще ходиш с градски. Г. Стаматов, Разк. II, 123. Мишо се разприказва. Думите му бяха градски и старият на места трудно ги разбираше. Г. Караславов, СИ, 307. Нашта белетристика все още остава прикована о селото: Т. Г. Влайков, Михалаки Георгиев, Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Райчев не дадоха — и не дават — почти нито страничка от градския живот. А. Страшимиров, ЕД, 3.

2. Като същ. градски м. Жарг. Обикн. в обръщение. Съгражданин. Потупа шофьора по рамото: — Карай, карай, градски! Право на средата на сбора. В. Ченков, ЗХ, 162. Той ми е градски.

◊ Градска мрежа. 1. Съвкупност от маршрутите на градския пътнически транспорт (трамваи, тролейбуси и автобуси). Билетите .. важат за пътуване от и до която и да било трамвайна спирка на градската мрежа. ОФ, 1950, бр. 1811, 2. 2. Електрическа или телефонна инсталация на цял град. При телефона непрекъснато дежуреха хора, а един от пазачите бе натоварен да наблюдава електрическата и телефонна жици, които свързваха склада с градската мрежа. Д. Димов, Т, 276. Градски отпуск. Воен. Временно освобождаване на войник с право да излезе от района на военното поделение, без право да излиза от района на населеното място. Дни на приятна отмора и време за градски отпуск. Няколко часа извън казар‑

мата, хубави желани часове! А. Станоев, П, 125. Командата получи разрешение да слезе на брега в първия градски отпуск от пристигането на "Надежда" в Севастопол. Д. Добревски, БКН, 69. Градски транспорт. Превоз на пътници и товари в града или между града и крайградските зони.

ГРА̀ДСКИ

ГРА̀ДСКИ. Нареч. от прил. градски. В съчет.: По градски. По същия начин, както е присъщо на гражданите; по граждански. — Те ще дойдат с учителя — отвърна Кръстю. — Ще дойдат по-късничко. По градски. — Е, започнаха да се гражданеят — отвърна сухо Кръстевица и млъкна. Г. Караславов, ОХ I, 84.

Списък на думите по буква