ГРАДУШКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРАДУ̀ШКА ж. 1. Валеж от ледени зърна; град2. Нечувана буря се зададе един ден и едра градушка изби нивите на десет села. Й. Йовков, Ж, 1945, 231. Небето загърмя, засвятка се и един пороен дъжд с градушка ни брулѝ и блъска̀ цял час. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 99. Да беше мор, да беше чума, / че в гроба гърло не гладува / ни жадува! / А то — градушка ни удари, / а то — порой ни мътен влече, / слана попари, засух беше — / в земята зърно се опече. П. К. Яворов, Съч. I, 44. // Ледени зърна, паднали във вид на валеж. Той нагази сред пороя и дебелия пласт от градушка. Ив. Вазов, Съч. VI, 158.
2. Прен. С предл. от. За означаване на нещо, което е в голямо количество. Градушка от юмруци се изсипа по главите и гърбовете на стражарите. А. Каралийчев, НЧ, 34. На тревожния изстрел улицата отговори със заплашителен вик и дюдюкания и към полицаите полетя градушка от камъни. Х. Русев, ПС, 260. Само най-младият стрелочник Маринко вчера почна да чисти своята стрелка под градушка от шеги и присмех. М. Марчевски, П, 274. Той продължи речта си, като се обръщаше ту към редиците вляво, ту към сцената и сипеше градушка от въпроси. Ст. Марков, ДБ, 294. Ние се ръкувахме с всички и, под градушка от благопожелания за щастливо пътуване до Синиджу и по-нататък, поехме по шосето на запад. Г. Караславов, Избр. съч. III, 150. А други отдалеч, не смогнали цветя / да подадат сами, ги хвърлят, и градушка / от китки заваля. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 180.
◊ Падам (сипвам се) като градушка. В голямо количество, изобилно (падам, сипвам се). Тъжно шумят узрели кукурузи, а из тях на облаци, на облаци се вдигат сиви врабци и като градушка падат по прашните пътища. Елин Пелин, Съч. I, 154. От нейните черни очи се сипват сълзи като градушка и мълком и неспирно текат. Елин Пелин, Съч. I, 154-155. — На сватбата три села се юрнаха да ни гледат.. Пък и кумът беше един — хвърляше парите като градушка. Децата се изтрепваха да събират каравелчета и гологани. Г. Караславов, ОХ I, 225.