ГРАДЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАДЧЀ, мн. ‑та, ср. 1. Умал. от град¹; градец. В едно малко глухо градче .. живееше една вдовица на име Смарайда. Елин Пелин, Съч. IV, 65. Тогава тя почна да разказва това, за което си мислеше: ..— Имало едно време един град. Не било град, а малко градче. О. Василев, ЖБ, 249. Читалищният салон на това провинциално градче никога не бе виждал толкова народ между четирите си бели високи стени. Д. Калфов, Избр. разк., 184. Само който е отрасъл в малките градчета, всред тихите неравни улички, знае колко са драги разговорите пред дървените порти, под сянката на някое шумнато дърво. Л. Галина, Л, 24-25.

2. Със съгл. опред. Комплекс от сгради с определено предназначение. Сега Пловдив се благоустроява.. По левия бряг на Марица се оформя панаирното градче, където се устройва единственият у нас Международен мострен панаир. Геогр. VII кл, 65. Университетско градче. Студентско градче.