ГРАЖДАНЀЕНЕ

ГРАЖДАНЀЕНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от гражданея се. Способността на българката да предугажда нечистите намерения .., а също така и комичния мотив на гражданеенето, предадени в лека гротескна форма, не са чужди на общата линия на цялото представление. НК, 1958, бр. 6, 6.

Списък на думите по буква