ГРАЖДАНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАЖДА̀НЕЦ, мн. ‑нци, м. Остар. Гражданин. Добър и пестовен гражданец, харен и работлив селянин, животни и обичлив едноземец бива някой още от мънечък. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 6.