ГРАЖДАНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀ЖДАНКА ж. 1. Жена, която е родена или живее в град. Гюргя помнеше много добре деня, в който напусна своето село.. Баща ѝ беше казал, че ще я отведе да слугува в града ..; ще се храни добре, ще гледа свят и ще стане гражданка. Г. Райчев, В, 20. Недалече от мястото, дето ни бяха спрели, бяха се сгушили една до друга .. няколко жени, гражданки и селянки. К. Величков, ПССъч., 40. — Ти вече в разстояние три години си софийска гражданка! Ив. Вазов, Съч. IХ, 207. Колко щастливо бе то [Венчето] като си мислеше, че е вече същинска гражданка — с рокля, без забрадка и при това с копринена кърпа. Д. Калфов, ПЮН, 71.

2. Постоянна жителка на републиканска държава с всички права и задължения, установени от нейните закони. Последните си две години в Русия тя прекара не като затворена пансионерка, а живееше в отделна квартира като свободна гражданка, заедно с други две български девойки. Д. Талев, ПК, 405. В същия миг и Маринов трябваше да притича към своя щанд, пред който се бяха спрели гражданин и гражданка. Д. Калфов, Избр. разк., 246. Българска гражданка.

3. Разг. За неучтиво служебно назоваване на непозната жена (обикн. при обръщение). Гороломов помисли, че се догади от що произлазяше негодуванието на селянката. — Гражданко — обърна се към нея, — твоето негодувание е справедливо. Ив. Вазов, Съч. ХI, 164. — Вие какво чакате, гражданко? — Секретаря на околийския комитет. Ст. Даскалов, СЛ, 507. Пълна гражданка в

цветуща възраст се движеше бавно и предпазливо по заледения тротоар на улицата. Тарас, СТ, 68.

4. Жена с будно обществено съзнание; общественичка. Като будна, прогресивна гражданка Будевска участвуваше в социалистически утра и вечеринки и декламираше пламенно стихотворения от български и чужди автори. Ст. Грудев, ББ, 65.