ГРАЖДАНСТВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀ЖДАНСТВЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Широка известност и всеобщо признание. Това име [Балкан] получи такава голяма гражданственост, че в продължение на един-два века здраво се установи като име в цялата част на Югоизточна Европа. Й. Радичков и др., ГСП, 6.

2. Остар. Цивилизованост. Китайците, още в дълбока древност, съставили грамадно господарство и достигнали до значителна степен на образованието или на гражданствеността. Н. Михайловски, РВИ (превод), 23. — "Сичките народи много си приличат в нравите и обичаите, когато са намерват на еднаква степен на гражданствеността и просвещението." Т. Шишков, ИБИ, 19-20.