ГРАЙЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀ЙЕН¹, ‑а̀йна, ‑а̀йно, мн. ‑а̀йни, прил. Индив. Който е приятен за слушане; звучен, мелодичен. Тии [бардите] са били и изкусни гуслари, а грайното оръдие, с кое са свирили, зваля ся.. рот. Г. Раковски, БС I, 145.

ГРА̀ЙЕН², ‑а̀йна, ‑а̀йно, мн. ‑а̀йни, прил. Диал. Който се намира на хубаво място и има хубав, весел изглед. Грайна къща.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.