ГРАКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀КАМ, ‑аш, несв., непрех. Грача. Зловещо гракат врани / и рой по рой прелитат към градът. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 148. А там — пред заника — тъй кротко, / хвърчи и сякаш грака гарван. Н. Хрелков, ДД, 62.