ГРАКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀КАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от гракам. Тук беше още по-тихо и дрезгавото гракане на някаква птица отекна надалеко. Д. Талев, С II, 256. По-късно ято гарвани с тревожни гракания го последваха [орела]. П. Михайлов, МП, 74. Едновременно с острия звук в тишината на двора се чу и зловещото гракане на картечниците — та-та-та-та! П. Вежинов, СО, 6.