ГРАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀КВАМ, ‑аш, несв.; гра̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Издавам единичен и краткотраен грак. Един гларус прелетя ниско над плажа .. — и преди да отмине, гракна кратко и силно. Д. Цончев, ЧС, 183. Над главата ти безнадеждно гракне врана и отлети. Елин Пелин, Съч. I, 154. ^● Обр. Войводата стреля два пъти в гърдите му.. Два пъти гракна едно след друго черният наган в ръката на войводата. Д. Талев, ГЧ, 118. Обграждат ги в една кошара / и граква огнена стрелба. Ас. Босев, СЦС, 3.

2. Прен. Разг. С предл. срещу (против). Нахвърлям се срещу някого с недоволство, с шумни обвинения и ругатни. Събрали са се всички в кръчмата .., че като гракнали срещу мене, ще ме изядат. Й. Йовков, А, 68. Виновна ли е тя, че цялото село е гракнало против нея? К. Петканов, СВ, 161. Идеше му да нахълта в къщи и да я отведе, но знаеше, че щом го видят, всички ще гракнат отгоре му, ще го одумват, ще му се карат. Не може го изтърпя. И. Петров, НЛ, 187. — Хайде, стига приказки! Работата стои, нищо не сме свършили... От разни страни гракваха срещу нея: — .. върви се подмазвай другаде, какво търсиш между нас? Б. Болгар, Б, 112.

3. Диал. Спущам се върху някого да му се радвам или да искам нещо от него (Н. Геров, РБЯ). Децата, като ме видяха, гракнаха въз мене. Гракнали са за хляб. Н. Геров, РБЯ I, 244.