ГРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАМ, гра̀мът, гра̀ма, мн. гра̀мове, след числ. гра̀ма, м. 1. Основна единица мярка за тежина, която е равна на тежестта на един кубически сантиметър дестилирана вода при 40°С. — Притеглянето на Луната е много по-слабо от земното — каза Ян Бибиян. — Един килограм, какъвто познаваме на Земята, тук тежи само стотина грама. Елин Пелин, ЯБЛ, 61. Хиляда грама правят един килограм.

2. Обикн. мн. Метални късчета с различна тежест, равни на определено количество от тази основна единица, с която се измерва теглото на предмети върху везни, кантар и др. Тъй като за везната нямаше достатъчно грамове, магазинът използуваше за целта камъни. ОФ, 1950, бр. 1848, 2.

◊ Нито (и) грам. Разг. Ни най-малко, никак. Тези лигави, самодоволни страхливци и кариеристи тук нямаха нито грам фантазия, за да си представят като какво би се случило, ако комунистите победят. Г. Караславов, Г, 27. — И преди малко пресмятах и кроих. Не, няма и грам полза да те убивам. Д. Вълев, З, 283.

— От гр. γραμμα 'буква; малко тегло' през нем. Gramm и рус. грамм.