ГРАМА̀ДЕН

ГРАМА̀ДЕН1, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който е с много големи размери; огромен. Грамадната стая беше същата, както преди години. Все същите огромни, високи библиотечни шкафове, които стигаха до тавана и обикаляха цялата стая. П. Спасов, ХлХ, 185. Катерицата Кики живееше близо до шосето, в хралупата на един грамаден дъб. Ем. Станев, ПЕГ, 100. Жълтата земя приличаше на изпечена, грамадна тухла. К. Петканов, СВ, 27. Спряло пред грамадната скала в закана, / сръчно чука то [каменарчето], върти. Хр. Смирненски, Съч. I, 34.

2. Който е в много голямо количество; огромен. Парите не бяха много, но за Доки това беше грамадна сума. Г. Райчев, Избр. съч. II, 208. През целия тридесет и повече години период от свободното си политическо съществуване България е била винаги терзана от страха на една война с Турция и под влияние на този страх тя е опропастила грамадни материални средства. БД, 1909, бр. 1, 1.

3. Който става, извършва се, проявява се в много висока степен, с много голяма сила. Характерът на тия поправки свидетелствува за грамаден успех на художническото съзнание у Белчева. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 206. Усилието, което правя, ми се струва тъй грамадно, като че вдигам на раменете си цял вагон или отмествам воденичен камък. Л. Стоянов, Х, 47.

4. Остар. Който има изключителна важност и значение. Дарий не искал да бъде по-долен от своите предшественици и предприел завоеванието на Европа. Грамадното му предприятие против скитите са свършило с несполука. Н. Михайловски, РВИ, 108. И действително тези учреждения [читалищата] можеха и още могат да извършват грамадна работа по просветяването на нашия народ. Ч, 1875, кн. 1, 11.

— Друга (остар.) форма: грома̀ден.

ГРАМА̀ДЕН

ГРАМА̀ДЕН2, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Обикн. в съчет.: Зъмя грамадна. Диал. Змия, която живее в грамада (планински скали и камънаци); грамадница. Че си в грамади отиде, / обръна дърво и камък, / улови зъмя грамадна / с две глави и с две опашки. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 243.

Списък на думите по буква