ГРАМАДНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАМА̀ДНИЦА ж. Диал. Епитет на змия, която живее в грамада камъни. Заварих две момчета — хванали, дяволите, една жива змия грамадница. Тъкмо се гласеха да ѝ отсекат главата на дръвника. А. Каралийчев, ПГ, 70. Навила се пъстра зъмя, / пъстра зъмя, грамадница. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 179.